Един поглед върху "violent dancing"-а или пого-то и "stage diving"-a

Едно голямо Fuck YOU към всички страхливци които използват mosh-pit-a като удобен случай да ритат и блъскат останалите "безнаказано". Няма нищо лошо в ритниците и юмруците от време на време , но красотата на "violent dancing"(пого-то) ce крие в изразяването на това което музиката ви кара да чувствате , което "развързва" във вас, без да наранявате останалите и да раздавате ритници , когато знаете , че сте само на 2 стъпки от някого, нито пък да си вкарате подметката в нечие лице. Енергия без проливане на КРЪВ - за това става дума. И ако по погрешка ритнете някой или го блъснете няма нищо лошо в това да подадете ръка на "потърпевшия" и да проверите дали той/тя е добре. Демонстрирайте стила си но не забравяйте , че не сте сами!!

А от друга страна - хората които не искат да се "забъркват" в тия работи би трябвало да се отдръпнат и да не стоят в средата на pit-а и да се оплакват , че бирата им е била разлята или че са били блъснати или нещо от тоя род… Обикновено има достатъчно място отзад , далече от цялата "суматоха" , където ще могат да се насладят на концертите на спокойствие. Все пак всички се опитват да се забавляват, едни по един начин други по друг, важното е да се насладите на музиката и да се забавлявате , а тези които не го правят може би трябва да се замислят дали мястото им е тук , а не в някоя "елитна" дискотека.

A сега и няколко думи за stage diving-a , защото след преживяванията ми в София на HC X-MAS останах с убеждението, че някои неща трябва да бъдат казани и по тази тема…Та за този толкова одумван концерт - както сигурно сте прочели в ревюто на Марти от София, още със започването на първата група /Brothers in Blood - Плевен / се появиха и мераклии за "stage" , в което няма нищо лошо разбира се, но проблема се крие в това , че няколко от тези момчета предпочитаха повече да скачат на главите на хората от колкото да следят шоуто. Stage diving-a е едно от нещата, които характеризират, отличават и правят уникална по своето естество Hardcore сцената - няма място за егоизъм, който горе споменатите определено проявяваха. Защото на всеки би му омръзнало през 5 секунди един и същ човек да си упражнява "скоковете" върху главата му. Или най - малкото би било добре да застанеш отдолу и да подкрепяш и другите когато и те проявят инициатива. Красотата на цялото това нещо се крие във сигурността, която човек изпитва , когато бъде понесен от хората . Приятелство базирано на Лоялност.

На другия полюс се наблюдава и едно малко странно явление - във Варна "децата" обичат да се редят на опашки за "stage" (като за хляб по купонната система), което не само е смешно, но и малко глупаво. Ако се намери някакво междинно положение би било чудесно :)). Но това зависи от всички нас. А на концерта в София, който определено определям като един от най - добрите , на които съм присъствал, почувствах може би онова невероятно чувство, което са изпитвали и хората , когато HC е започвал да се заражда в малките клубове . За съжаление чувство на Обединение , което варненските групи толкова силно проповядват , не усетих, но все пак София е доста по голям град от Варна и там това би било по трудно за изпълнение. Въпреки всичко казано до тук в Hardcore няма правила и много често се случва някой да пострада след поредния концерт. Всеки може да прави каквото си иска освен ако не наранява останалите целенасочено и не забравя че Hardcore не е само музика , а начин на живот!!! За финал искам да кажа че казаното дотук е лично мое мнение по тази тема и не задължавам никой да го приема на сериозно, но бих се радвал ако поне се замислите над казаното в предходните редове. Ако някой се чувства засегнат (то така и трябва да е ;)))) може да пише до авторите на fan-zine-a на посочения е-маil address Това е…

Използвайте и последните клетки останали между ушите ви …See you at the next show…!!! :))))